За татковината- един нов скандал около германския химн 7 03.2018

А новоизбраната генерална секретарка на ХДС Анегрет Крамп-Каренбауер обяви, че текстът на химна трябва да остане такъв, какъвто е. Тя добави, че за много жени е по-важно не да се променя текстът на химна, а тяхното заплащане, за да няма различни заплати за еднакъв труд. Бетовен – също както и Шилер – се увлича по революционните идеи.

Защо Fab Four пее на немски?

Австрийският композитор Петер Роланд е написал и предложил текст на латински, но той също не получава официален статус и не се използва от Европейския съюз. Романо Проди, италианският министър-председател, изразява мнение, че желае тази версия да стане втория национален химн на всички европейски граждани. Латинският текст е пят много пъти извън официалните случаи на ЕС, най-вече от испанския певец Мигел Риос през 1970. През 1841 година поетът Хофман фон Фалерслебен създава текста “Единство, право и свобода за германската татковина…”. С него https://palmsbet-bulgaria.com/ той отразява обществените настроения в разпокъсаната тогава на малки държавици германска нация.

През Втората световна война текстът на песента е преработен за Адолф Хитлер под загавието Heil Dir im Führerglanz, като се е пеела със същата мелодия. Сегашното предложение на Кристин Розе-Мьоринг не е безпрецедентен случай. Австрийците вече промениха химна си, добавяйки думата “дъщери” в строфата “Родина на велики синове”. Но също и в други страни е воден дебат за “джендър неутрален” химн. В Германия обаче изглежда възбудата е особено силна около искането за промяна на автентичния текст.

Европейският химн е „Ода на радостта“, фрагмент от Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен, композирана през 1823 година. Той става символ на Съвета на Европа през 1972 година и на Европейския съюз през 1985 година. За официални цели се използват три инструментални аранжимента (за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър), изготвени от Херберт фон Караян. В края на миналия век Съветът на Европа решава да популяризира своя химн сред по-широки прослойки и поръчва негови варианти в различни музикални стилове. Вече има хип-хоп-версия, техно, изпълнение на електронен орган и на електрическа китара.

Защо Rammstein е спорен? Прочетете текстовете на немски сами

Мелодията на “Одата на радостта” е преизпълнена с тържественост и величие. Но не това е основната причина да бъде избрана за европейски химн. Бетовен използва стиховете на големия германски поет Фридрих Шилер от неговата “Ода на радостта”, създадена през 1785 година. Композиторът, който още в младостта си много обича стихотворението на Шилер, особено се вдъхновява от строфата “Братя стават всички люде”. Впрочем, преди Бетовен към това стихотворение пишат музика още няколко композитора, включително и Франц Шуберт. За разлика от националния химн на други страни, този на Германия няма голямо отношение към войната и поради това той продължава да се използва и до днес.

„За татковината“- един нов скандал около германския химн

Въпреки че „ Schweizer Landeshymne “ или „Landeshymne“ е условно одобрен от Швейцарския национален съвет през 1961 г. И е широко използван след 1965 г., химнът всъщност не става официален още 20 години (1 април 1981 г.). Четвъртият стих е написан от Алберт Матай по време на френската окупация на Рурския регион през 1923 г. Само третият („Einigkeit und Recht und Freiheit“) куплет е официален химн.

Това е истинска революция, защото преди това нито един композитор не е включвал човешки гласове в симфония – един традиционно чисто оркестров жанр. През 1841 Хофман фон Фалерслебен не е могъл да предвиди каква дискусия ще предизвика години по-късно неговото стихотворение. Призивът му за единство е бил прогресивен и републикански във време, когато страната е била разпокъсана и управлявана от князе.

Категория:Химни на Германия

Основният негативизъм идва от това, че химнът е използван и от нацистите 100 години след своето написване. Поради многото различни езици в Европейския съюз химнът е изцяло инструментален, а текстът на немски от Фридрих Шилер, по който Бетовен пише мелодията, няма официален статус. Обичайно трезва беше реакцията на германската канцлерка. Нейният говорител съобщи, че Ангела Меркел е “много доволна” от сегашната езикова форма на националния химн.

• А депутатът Мартин Райхард призова за ясен отпор срещу “крайнолевия феминизъм”.
• Във времето на Хофман Германия не е била обединена, а представлявала пръснати държави и под „света“ той има предвид тези държави, над които Германия трябва да бъде.
• Преди създаването на Heil dir im Siegerkranz в Прусия е използвана песента „Прусак съм аз, познавате ли цветовете ми“.
• Поради многото различни езици в Европейския съюз химнът е изцяло инструментален, а текстът на немски от Фридрих Шилер, по който Бетовен пише мелодията, няма официален статус.
• Хофман, както и повечето хора от неговото време, мечтае Германия отново да се обедини, което става реалност през 1871, когато се прокламира Германската империя5.
• Въпреки че „ Schweizer Landeshymne “ или „Landeshymne“ е условно одобрен от Швейцарския национален съвет през 1961 г.

Свещеникът и композиторът Алберик Цвисиг от Урн е помолен да композира музика за патриотична поема, написана от неговия приятел, музикалния издател в Цюрих Леонхард Видмер. Той използва химн, който вече е композирал, и го адаптира към думите на Уидмър. Резултатът беше “Schweizerpsalm”, който скоро стана популярен в някои части на Швейцария. Но някои швейцарски кантони, като френскоговорящия Ньошател, имаха свои собствени химни. Песента често е критикувана отрицателно заради своята основно националистическа тема, заради географското представяне на Германия в първия куплет и заради донякъде шовинистичното мъжко отношение във втория куплет 4.

Германският президент Теодор Хойс накрая се съгласява с канцлера Аденауер и “Песен за Германия” отново става химн. Тогава е решено тя да бъде изпълнявана без да се пее строфата “Германия, Германия над всичко”. По времето на Третия райх тази строфа става символ на тоталното подчиняване на Европа. Химнът на Прусия е възприет за имперски химн след обединението на Германия през 1871 г.